A letter from Feb 06, 2023

Dear FutureMe, Dear FutureMe, Отдавна не ти бях писала писмо. Минаха 2 години. В последното ми писмо те питаж как си и дали най - накрая си получила живота, за който така силно мечтаеше. Е, сега осъзнавам, че може би не съм мечтала да живея в този град, нито да уча това, нито да работя това. Мечтаела съм просто за свобода и спокойствие. За съжаление се оказа, че сега не знам как да живея. Не знам как да общувам. Не знам как да правя какво обичам и дори май не знам какво обичам. Напоследък съм доста тъжно. Липсва ми неизжявното. Боли, че нямам приятели тук. Боли, че не излизам и не се забавлявам. Боли, че така и не получих връзката с баща ми, която толкова много се надявах да получа. Боли. Но най-много ме боли от това, че не живея живота си. Седя на едно място и само съжалявам. Съжалявам за пропуснатите възможности и за всички неща, които можеж да направя, но нямах сили. Това не може да продължава, скъпа моя Михаела. Обещавам ти, че колкото и да боли, колкото и да е страшно и трудно, ще се справим с всичко. Искам да ти се извиня, че ти казвах, че животът ти е приключил, че си провал, че няма да успееш, че винаги правиш нещо грешно и хората, които обичаш се отдръпват. Повярвай ми, че ти нямаш вина. Всеки, който би искал да е до теб, ще го направи, независимо дали си дъжд или слънце. Напоследък дъждът ми идва в повече. Но знам, че за да имаш ти слънце, трябва да направя промяна. Ще се погрижа за здравето ти, ще живея този живот така сякаш за последно. Няма да мисля, че всичко е приключило и че е вече късно. Току-що станах на 20. Пред мен имам толкова много и не бива да се отказвам още сега. Обещавам ти, ще дам всичко от себе си, за да имаш един добър живот - не говоря за финансово стабилен, а за щастлив, мирен и хармоничен живот. Може би това е един от моментите, в който порастваш и се учиш как да живееш. Както малките птички. Дори при първите си опити за полет да падат, те стават и полетяват нагоре. Още по-високо. И успяват. Виждат най-красивите места, които не са мислили, че ще видят някога. Срещат и други птици по пътя, с които стават приятели. В предишните писма винаги те питах дали човека, с когото си още е с теб. Мислех този път да не го правя... Но я обичам много силно. Наистина искам бъдеще с нея. Ако е писано и правилно, ще останете заедно и ще бъдете щастливи. Каквото такова, не можеш да контролираш всичко, колкото и да ти се иска. Но не спирай да обичаш. Любовта е това, което дава цвят на живота. Не забравяй да обичаш и себе си. Такава каквато си. И идва ред на пожеланията. Пожелавам ти щастие. Пожелавам ти вътрешен мир и душевно спокойствие. Здраве . И късмет - имаш го, не си мисли, че си карък. Пожелавам ти любов. А сега си пожелавам сили и мъничко воля, за да успея да изляза от тази дупка, в която се намирам. Само заради теб, за себе си едва ли го бих направила в момента. Надявам се да си добре. Обичам те и се грижи за себе си. С много любов, Твоето старо Аз